ЧУБРИЦА РОНЕНА

Чубрицата произхожда от земите около Средиземно море и Близкия изток, откъдето се е разпространила по цял свят. Днес тя е популярно етерично-маслено растение, култивирано в много страни на Европа, Северна Америка, Средна Азия. У нас тя се отглежда още от ранното Средновековие като кухненска подправка и лечебно средство. Макар и да не е българска по произход, чубрицата е най-традиционната подправка на трапезата на българина. На нея ухаят ястия, емблематични за националната ни кухня – боб, леща, зелен фасул, грах. Кулинарите я препоръчват не само заради аромата й, а и защото прави ястията лесносмилаеми. Тъкмо заради това е толкова подходяща за чорбите и яхниите от бобови растения и за блюдата с овнешко и агнешко месо. Подхожда добре и на ястия от зеле, картофени супи и варена риба. Зелената и мешаната салата ще придобият пикантен вкус, ако ги поръсите с пресни, ситно накълцани листа или връхчета от растението. С изсушени и стрити листа от подправката можете да ароматизирате сирена, колбаси и зеленчукови консерви. И не на последно място чубрицата е основна съставка на традиционната българска шарена сол. Важно е да знаете, че при готвенето чубрицата се добавя към края на термичната обработка, защото при по-продължително варене се освобождават горчивите вещества от стъблото. Стритите сушени листа може да добавите и след отстраняването на ястието от огъня. Чубрицата има силен аромат и затова трябва да се слага в малки количества в гозбите, иначе ще заглуши всички останали миризми. Съчетава се добре с магданоз, дафинов лист, чесън, целина, сминдух. Не се комбинира с риган и майорана, тъй като и трите подправки имат сходен аромат. Миризмата на сушената подправка е по-интензивна, отколкото в прясно състояние и затова трябва да се дозира по-внимателно.