Шамфъстъка се консумира от дълбока древност, доказателство за това са археологически разкопки, които датират употребата на фъстъковото дърво още 7000 г. пр.Хр. Той не е просто ядка, а супер ядка. Някога се е олицетворявала като ядката на царете и има защо да е така.
1. Защо шамфъстъка е ядката на царете
Една от легендите за фъстъковото дърво разказва, че кралицата на Шеба (живяла по времето на Соломон) е определила шамфъстъка като кралска фитосанитарна храна и тя забранила на хората да отглеждат ядката за лична употреба. Навуходоносор, древният вавилонски цар, е имал фъстъчени дървета, засадени в легендарните му висящи градини, а през първия век, император Вителий вкарва тази ценна ядка в Рим. Освен това шамфъстъка и бадема са единствените ядки споменати в Библията.
2. Най – ниско калоричната ядка
Да, точно така, шамфъстъкът е най – ниско калоричната и същевременно една от най – витаминозните ядки. В едно зрънце се съдържат едва 4 калории. Консумирането на 8 – 10 ядки на ден дава на възрастен човек 25% от необходимата му дневна доза витамин В6, 15% от нужните тиамини и фосфури и 10% от дневната доза цинк.
3. Мангото е далечен братовчед на шамфъстъка
Да! Мангото е полд, а шамфъстъка ядка и въпреки това те са от един род. Лично аз не виждам приликата, но е вярно. И мангото и шамфъстъците идват от семейството на вечнозелено дърво от рода на смрадликовите. Другият им странен роднина е вид отровен бръшлян. Тази семейна партида трябва да са доста интересни.
4. Ядката, която стопля душата
Индийците вярват, че шамфъстъка е ядката, която буквално може да сгрее човешкото тяло отвътре навън. Поради тази причина по време на най – студените мусонни месеци в Индия се консумират големи количества от така наречента „гореща ядка“.
